Цели І Проекти І Източници на финансиране І Структура І Партньори І Публикации І За контакти

Активни проекти

Доброволният труд - обществена оценка и
роля в изграждане на социалната среда

Този документ е изготвен с финансовата помощ на Европейската общност. Изразените тук виждания принадлежат на Фондация „Общество и информация“ и поради това в никакъв случай не отразяват официалното становище на Европейската комисия.

Понятието доброволен труд съгласно европейското законодателство и съществуващите практики

Правото на доброволна дейност е неразделна част от свободата на изразяване и свободата на събиране и сдружаване, закрепено в Международния пакт за гражданските и политическите права, съответно отразено в Конституцията на Република България. Семантичните основи на думата “доброволно” показват свободен избор на дейност, която едно лице – доброволец, изцяло приема да осъществи.

Понятието за “доброволец” се различава чувствително, поради различно развилите се, исторически и културно, правни традиции. Най-общо като “доброволец” може да се разглежда дееспособно физическо лице (само по изключение на възраст под 18 години), което по собствен свободен избор предоставя своето време за изпълнение на доброволна дейност, без да очаква възнаграждение от облагодетелствалата се от неговата работа организация.

Въз основа на съществуващите множество дефиниции могат да бъдат изведени следните основни елементи на определението за “доброволна дейност”:

-към началото-

1. Ограничено очакване за финансово или друго обезщетение

“Доброволната дейност” не може да бъде разглеждана като напълно алтруистична (безплатна, осъществявана в обществен интерес) дейност, поради елементите на реципрочност в нея. “Доброволната дейност” се различава от платената работа поради обстоятелството, че доброволецът не извършва дейността си с основна цел да получи финансова облага и неговото обезщетение трябва да бъде по-малко от пазарната стойност на работата, която е извършил в полза на облагодетелстваната организация.

Общо правило е, че “доброволеца” следва да бъде обезщетен за всички негови оправдани разходи, извършени по време на доброволната дейност. В различните държави обезщетението може да включва: разходите за транспорт, храна, специално облекло; обучение и доставки, директно свързани с изпълняваната дейност; здравни, пенсионни и граждански застраховки и осигуровки, платени от облагодетелстваната организация (в случай на доброволна дейност, осъществявана на пълно работно време) или от държавата (в случай на доброволна дейност, осъществявана на пълно работно време, но от студент, непълнолетен или безработен).

2. Свободна воля

Решението за изпълнение на “доброволна дейност” не би трябвало да бъде резултат на натиск или възлагане, а по-скоро израз на лична мотивация за изпълнение на доброволните дейности, изискваща съчетаване на опит, способности, и познание (но не и финансови средства) на определено място и в определено време. “Доброволецът” трябва да има възможност свободно да определя целта, началото и края на своята дейност без негативни последствия. Концепцията за “чисто доброволчество” не може да бъде наблюдавана в абсолютно всички отношения. В някои случаи мотивацията на “доброволеца” е комбинирана със съсловни отношения или социални задължения, които обаче не са равнозначни на насилие или поръчка.

3. Обществено полезен характер

Дейностите изпълнявани от “доброволеца” трябва да осигуряват блага на определими трети лица, различни от самия “доброволец” или негови преки роднини или приятели. Това определя разликата между “доброволната дейност” (обект на регулиране и закрила) и дейностите извършвани през свободното време (като например игра на футбол).

-към началото-

Безвъзмездният характер на “доброволната дейност” изисква от “доброволците” да бъдат ангажирани в дейности, които са от полза за цялото или за част от обществото. “Доброволецът” не може да участва в търговски проекти или такива с цел печалба, както и да заема длъжности, които са нормално платени.

4. Организационна форма

Свободното предоставяне на време от “доброволеца” се извършва в две основни форми:

  • формално (организирано участие във формални проекти), което изисква специално устройствено законодателство и
  • неформално (като например помощ за съсед), за което наличието на отделно законодателство представлява ненужно бреме.

Доброволната дейност е изява на волята на отделната личност и нейните възможности свободно да изпълни действия, с които да помогне на другите и да подпомогне цялостното състояние на обществото. Тази дейност облагодетелства значително както отделни лица, така и обществото (посредством съответните негови структури) и допринася за развитието на социалното доверие и интеграция.

В Конвенцията на Съвета на Европа за подпомагане на международните дългосрочни доброволни дейности на млади хора “доброволна услуга” означава дейност, която е предприета доброволно, без заплащане на доброволците, осигуряваща взаимен неформален обучителен процес за доброволеца и за хората, с които последния работи. Съобразно условията на Програма “Младеж” на Европейската комисия “Европейски доброволчески услуги” означават дейности, които не водят до печалба и са безплатни, създават допълнителна стойност за общините, не водят до заместване или подмяна на работни места и продължават определен период от време.

-към началото-

Познати са четири основни типа “доброволни дейности”, определени на базата на техните цели. Всеки от тези основни типа дейности може да бъде изпълнена, чрез определена система за управление (в рамките на една организация) или без наличието на такава система (спонтанно или по инициатива на отделна личност):

  • взаимоспомагателна и самоспомагателна – в някои страни това е доминиращата форма на икономическо и социално подпомагане. Този тип дейност рядко се използва от “доброволците-професионалисти”;
  • услуги за другите – този тип дейност е изпълняван най-вече чрез нестопански организации и облагодетелства обществото като цяло;
  • кампании и защита на интереси – водещата мотивация при този тип дейност е желанието за социална промяна и социална справедливост, пример за това са екологичните движения;
  • участие и самоорганизация – “доброволците” участват в проект изпълняван от държавата, като например за почистване или като членове на консултативни органи.

Организираният доброволен труд е:

  • По принцип незаплатен;

  • Доброволецът извършва робота според интереса и личната си мотивация;
  • Доброволният труд се дава в организация с нестопанска цел (конкретна структура). Задачите на доброволеца са повече или по-малко зададени;
  • Доброволният труд не обхваща само социалния сектор, а и всички дейности в културната, религиозната, спортната и политическата сфери;
  • Всички форми на доброволния труд изискват някакво ниво на компетентност. Доброволците винаги имат някакво Know – how.
  • Доброволният труд е дейност провеждана извън домакинските задължения и семейството и извън неформалната, неорганизирана между-съседска помощ;
  • Доброволният труд е в полза на трети лица. Усилията вложени в него могат да се разглеждат като подпомагане на обществото;
  • Доброволният труд е ограничен в рамките на свободното време;
  • Той може да се провежда успешно при две условия: достатъчно икономически ресурс и достатъчно свободно време.

 

- предишна - - към началото - - следва -

В този раздел:

Активни проекти

Реализирани проекти и инциативи

 

Пълно съдържание на този документ:

 

Други документи свързани с този проект: