Цели І Проекти І Източници на финансиране І Структура І Партньори І Публикации І За контакти

Активни проекти

Доброволният труд - обществена оценка и
роля в изграждане на социалната среда

Този документ е изготвен с финансовата помощ на Европейската общност. Изразените тук виждания принадлежат на Фондация „Общество и информация“ и поради това в никакъв случай не отразяват официалното становище на Европейската комисия.

Законодателство на България, свързано с доброволния труд

Традиционно в България понятието “доброволна дейност” или “доброволец” се свързва със свободното и безвъзмездно предоставяне на услуги и труд. Съществуващата правна рамка обаче далеч не е развита и съществуват редица проблеми при дефинирането на понятието “доброволна дейност” или "доброволец".

Предоставянето на услуги е свободно и по отношение на него важат общите на норми на гражданското законодателство. Услуги могат да се предоставят безвъзмездно. Трябва да се вземе предвид обстоятелството, че на някои свободни професии, като адвокатската, са наложени нормативни ограничения при предоставянето на безвъзмездни услуги. В Закона за адвокатурата например са посочени изрично лицата, които могат да се ползват от безплатни адвокатски услуги. Адвокатите оказват безплатна правна помощ на материално затруднени лица и лица, които имат право на издръжка. Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки, роднини и на друг юрист.

-към началото-

Когато се предоставя труд съществува специален режим на закрила. Правото на труд е основно човешко право и то се гарантира от Всеобщата декларация за човешките права и свободи (чл.23), Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (чл.6) и Конституцията на Република България (чл.48). За първи път правото на труд се прокламира след Френската революция в Декларацията за правата на човека от 1789 г.

Обществените отношения свързани с предоставянето на труд са предмет на регулиране на трудовото право. Тези обществени отношения биват два вида - трудови правоотношения и отношения непосредствено свързани с трудовите. Трудовите правоотношения възникват при предоставянето на работна сила и полагането на труд. В тях се изразява наемането на работна сила (loctio conductio operarum). Предоставянето на работната сила означава отдаването и на разположение на и в разпореждане на друго лице. Работната сила е неотделима от личността на отделния човек и представлява съвкупността от неговите умствени и физически способности (homo faber). Непосредственото прилагане на работната сила е труд. Характерно за него е именно момента на полагане на труда, а не неговия резултат. Характерно е, че това полагане на труд е труд за другиго и понеже по естеството си работната сила е способност на човешката личност, която е неотделима от нея, то отдаването и под наем поставя и личността в юридическа зависимост от лицето, комуто работната сила е отдадена за използване. Основни права на работниците и служителите са тези на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Именно възмездния характер на полагането на труд е един от основните принципи на българското трудово законодателство.

-към началото-

Основен елемент характеризиращ "доброволната дейност" при предоставянето и, като непосредственото прилагане на работна сила е нейната безвъзмездност. В настоящия момент липсва нормативна уредба, която да регулира доброволното и безвъзмездно предоставяне на труд. В българското законодателство не съществуват определения за "безвъзмезден труд", както и липсва съответна регламентация на доброволния труд в данъчните, застрахователните и осигурителните правила.

Специфична и твърде разпространена е формата на доброволност при предоставяне на "доброволни вноски", като с това се определя предоставянето на материали, пари и стоки но не и усилия, изразяващи се в услуги и труд. Като например в Правилника за Устройството и дейността на училищните настоятелства, Наредба №12 за кръводаряването и кръвопреливането.

Липсата на определени правни механизми за регулиране на "доброволните дейности" намира своето основание и в обстоятелството, че доброволни дейности в своя чист вид до началото на демократичните преобразувания не са били извършвани. Извършването на доброволен труд е било свързано преди всичко с дейности възлагани от държавни органи и организации, с цел подпомагане на осъществяването на държавните функции. Само в някои случаи е допускано извършване на доброволна дейност на частни, макар и с обществено значение дейности. В действащото законодателство доброволното осъществяване на обществени функции е подробно определено в Закона за противопожарната охрана от 1979 г., където на доброволните противопожарни отряди са възложени контролни и административни функции.

С Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи към постоянната комисия се създават Научно-координационен съвет и експертни съвети към него, като специализирани нещатни доброволни органи за подпомагане на дейността и по превантивната и научноизследователската работа при защита на населението и националното стопанство, за оценка на обстановката при възникване на бедствия, аварии и катастрофи и за определяне на способите и средствата за ликвидиране на последствията от тях.

-към началото-

В Закона за закрила на детето сред основните принципи на закрила на детето е въведено и насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето, както и подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация. По този начин се въвеждат професионални критерии за оценка на доброволната дейност по закрила на децата.

В Закона за Физическото възпитание и спорта, училищата осигуряват условия за продължаване на спортните занимания след завършване на задължителното обучение по физическо възпитание. Извънкласната спортна дейност с учениците е доброволна и се организира от директора на училището под ръководството на професионално подготвени учители и треньори. Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност с учениците е доброволна и се организира от училищните спортни клубове, училищните настоятелства и ученическите спортни школи.

Понятието “доброволни начала” се среща в Закона за българската академия на науките, където “за координацията и интеграцията на дейността на самостоятелните научни звена на БАН в определени области може да се формира Съвет на директорите на доброволни начала на принципа на общата заинтересованост.”. Същото понятие се среща и в Постановление 46 на Министерския съвет от 1989г. за създаване на Фонд “Милосърдие” - “Средствата по Фонда се набират от: ... организиране на концерти, изложби и други културни прояви, с участие на изтъкнати изпълнители на доброволни начала ...”.

В Устройствения Правилник на Министерския съвет и неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 25 ноември 1999 г. (приложение № 1), обн., ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г. се дава възможност Министърът на държавната администрация да може да привлича към своя политически кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените от него задачи на доброволен принцип, без заплащане или възнаграждение.

-към началото-

Разпоредби относно доброволната природозащитна и младежка дейност се съдържат в редица отменени нормативни актове като Правилник за приложение на Закона за защита на природата, където към комитетите за защита на природната среда със съдействието на съответните комитети на Отечествения фронт, на Българския туристически съюз и другите обществени организации се изграждат доброволни отряди от природозащитници. Членовете им се набират на обществени начала от организациите на ДКМС, ОФ, БТС и БЛРС. Също в Постановление № 70 на Министерския съвет от 18 декември 1980 г. се разглеждат условията за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта чрез "доброволни трудови акции". Разпространена форма е възлагане извършването на обществени функции на доброволни начала, като пример за това е и Указа за доброволните отряди на трудещите се.

В българското законодателство съществуват множество термини, които могат да бъдат посочени като близки на понятието “доброволна дейност”. Така например съществува термина “доброволен труд”, който се среща в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Понятието е употребено по-скоро като синоним на поправителен труд. Текстът на закона гласи, че глобата като санкция може да бъде заменена от кмета по искане на нарушителя с полагането на“доброволен труд” в рамките на определен брой часове. “Доброволен труд” се полага от граждани и във връзка с организирането на различи мероприятия за благоустройството на сградите, хигиенизирането им и т. н. Инструкция 282/1976г. В Примерен правилник за вътрешния ред в жилищните сгради/1979г. е предвидено, че ако този “доброволен труд” не бъде положен от живеещите в сградите (от кооператорите в ЖСК), от техни близки - тези, които не могат да участват трябва да предоставят определени парични суми за покриването на разходите по труда. В Закона за общинската собственост и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се определя като общинско, това имущество, което е придобито “с полагането на доброволен труд и средства от населението”.

-към началото-

Най-подробна нормативна уредба относно младежкия доброволен труд съществуваше в Наредбата за организацията на младежкия бригадирски труд, отменена с § 1, т. 25 от Постановление № 50 на Министерския съвет от 27 март 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 27 от 5 април 1991 г. Тази наредба уреждаше взаимоотношенията между комсомолските комитети и органите на Министерството на народната просвета (МНП), които организират младежкия бригадирски труд, от една страна, и социалистическите организации, които ползуват младежки бригадирски труд (наричани по-нататък "социалистически организации"), от друга, с оглед усъвършенствуване на организацията и създаване условия за по-правилно използуване на младежкия бригадирски труд.

Младежкият бригадирски труд представляваше форма за включване на учащата се младеж в общественополезен труд за решаване на важни социални и икономически задачи на обществото с цел комунистическото й възпитание. Той се ръководи и организира от Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Младежкият бригадирски труд се организираше и планираше на договорна основа съгласно принципите на доброволното участие, на материалната и моралната заинтересуваност и отговорност на бригадирите и социалистическите организации, за крайните резултати и съчетаване на личните и колективните с обществените интереси. Учениците и студентите полагаха младежки бригадирски труд при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.

Понятието “доброволец” се използва като терминология във връзка с различни документи, свързани с военната служба и обезщетения на ветераните от войните. “Доброволец” е противопоставимо на “военнослужещ” (т. е. лице на редовна военна служба). Постановление № 67 на Министерския съвет от 22 април 1992 г. за финансиране участието на Република България в силите на ООН в Камбоджа и трудовоправното положение на военнослужещите от военния контингент "Чл. 2. Военнослужещите от военния контингент се набират от доброволци офицери, свръхсрочнослужещи и войници на действителна военна служба и от запаса." Министерството на отбраната сключва с доброволците договор за срока на службата във военния контингент и за условията на протичането и. В Закона за Министерството на вътрешните работи: “В изпълнение на задачите си националната полиция .............привлича граждани, които на доброволни начала да подпомагат за опазване на обществения ред, личното, държавното и кооперативното имущество”. Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР. Организацията на сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на министерството се урежда от министъра на вътрешните работи. Привличането и дейността на доброволните сътрудници се извършват въз основа на: доброволност при привличането, работата и освобождаването; защита при и по повод на сътрудничеството; и запазване в тайна на самоличността и дейността.

-към началото-

В тази връзка приложение намира и термина “нещатен сътрудник” като с Р-211-69 на ВС се определя, че нещатния сътрудник, независимо от това дали работи срещу известно заплащане или безплатно, работи не по силата на трудов договор. Със Закона за опазване на селскостопанското имущество (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 45 от 1984 г.) се дава възможност полската охрана да се състои и от "доброволни сътрудници".

Частично и непълно е решен и въпроса с предоставянето на привилегии и компенсации за усилията на доброволците при осъществяване на дейността им. С приемането на Закона за Българския Червен кръст бе извършена промяна у чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда, като в създадената нова точка 7 бе предвиден допълнителен платен отпуск за участие като доброволец в мероприятия и обучения, организирани от Българския Червен кръст - до 5 работни дни за мероприятия и до 3 работни дни за обучения." Това представлява и едно от малките изключения за намиране на начини за компенсиране на усилията на доброволците. С Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане при определяне на доходите, които се признават за отпускане на социални помощи не се считат приходите от добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации. По този начини се дава възможност за получаване на допълнителни средства от лицата, участвали като доброволци в Отечествената война.

Проблемите свързани с общественото осигуряване на лицата полагащи доброволен труд се разглежда в Указания № ГУ-05-201 от 29 декември 1993 г. относно прилагане на Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, където лицата по чл. 1 от наредбата не подлежат на осигуряване, когато отбиват редовна военна служба или са доброволци в армията, както и когато са на военно-учебен сбор. В тези случаи към декларацията - приложение № 1, се представя и документ от съответното поделение. Следва да се отбележи твърде ограниченото приложно поле на правата за социално и обществено осигуряване.

-към началото-

Проблемите на регулирането на доброволната дейност и доброволците се разглеждат и в някои между държавни спогодби. Пример за това може да бъде Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци, по силата на което и по искане на правителството на Република България правителството на Япония в съответствие с действащите закони и разпоредби в Япония ще предприеме необходимите мерки за изпращането на доброволци в Република България с цел подпомагане на социалното и икономическото развитие на Република България по график, който ще бъде съгласуван отделно между заинтересуваните ведомства на двете правителства. Правителството на Япония съобразно бюджета си ще поеме разходите на японските доброволци за пътуването им между Япония и Република България и дневните им разходи в Република България, както и ще осигури такова оборудване, машини, материали и медикаменти, каквито ще бъдат необходими при изпълняването на техните функции. Правителството на Република България ще предостави безвъзмездно на доброволците следните привилегии и облекчения:

  1. Ще освободи от мита, данъци и какъвто и да е вид такси вноса на оборудване, машини, материали и медикаменти.
  2. Ще освободи от мита, данъци и какъвто и да е вид такси, с изключение на складови, транспортни и други подобни разходи, вноса на личните и домакинските им вещи.
  3. Ще освободи от подоходни данъци и какъвто и да е вид такси превежданите им от чужбина средства за издръжка, такива като дневните им разходи.
  4. Ще им предостави безплатна медицинска помощ през време на техния престой в Република България.
  5. Ще им осигури безплатно жилище с най-необходимото обзавеждане на места, където ще имат възможност да изпълняват възложените им от правителството на Република България функции.
  6. Ще разреши на доброволците да инсталират и използват радио комуникационна апаратура, необходима за изпълнението на техните функции, в съответствие с действащите закони и разпоредби в Република България.
  7. Ще им издаде български документи за самоличност за улесняване на дейността им.

-към началото-

Подобно споразумение съществува и между Правителството на САЩ и Правителството на РБългария, по силата на което се предоставят привилегии на доброволците, членове на Корпуса на мира на САЩ.

Изводи

Основен извод, който може да бъде направен е наличието на вътрешно не хармонизирана правна рамка в българското законодателство относно регулирането на "доброволната дейност" и "доброволците".

Изцяло липсва философия и последователна политика, която да изгради единни критерии и стандарти за осъществяване на доброволната дейност.

Липсва механизъм за компенсиране на усилията на доброволците и възстановяване на сторените от тях разходи, с някои изключения при осъществяването на дейности, представляващи държавни функции.

Липсва и метод за оценяване на предоставения труд и механизми за избягване на злоупотреби с него.

Отсъстват съществени привилегии и облекчения при извършването на "доброволната дейност", както и празнота по отношение на условията и отговорностите при полагане на доброволен труд. Действащото трудово законодателство не регулира и не защитава лицата предоставящи своя труд доброволно и безвъзмездно, което ограничава приложното поле за предоставяне на труд доброволно.

Възлагането на извършването на доброволна дейност не е регламентирано и създава предпоставки за неясно определяне на отговорностите, правата и задълженията на доброволците и лицата, ползващи се от техните услуги.

Съществуващото данъчно законодателство не отчита наличието на предоставяне на труд доброволно и не третира по адекватен начин средствата придобити от доброволците, като компенсация на сторените от тях разходи.

При извършването на здравното, социалното и пенсионното осигуряване не се отчита особеностите на полагания доброволен труд, което създава затруднения при неговото предоставяне.

 

- предишна - - към началото - - следва -

В този раздел:

Активни проекти

Реализирани проекти и инциативи

 

Пълно съдържание на този документ:

 

Други документи свързани с този проект: