Фондация  Общество и Информация
Society   and   Informatin   Foundation

http://socinfo.ngolink.net
E-mail: socinfo@ngolink.net

Доброволният труд - обществена оценка и
роля в изграждане на социалната среда

Този документ е изготвен с финансовата помощ на Европейската общност. Изразените тук виждания принадлежат на Фондация „Общество и информация“ и поради това в никакъв случай не отразяват официалното становище на Европейската комисия.

За проекта

“Доброволният труд - обществена оценка и роля в изграждане на социалната среда” – Проектът е финансиран по програма ФАР АКСЕС и е в процес на реализация (2001 – 2002 г.). Проектът подпомога дейността на гражданските организации и развитието на гражданското общество, като създава висока обществена оценка за ролята на доброволния труд в изграждането на социалната среда, квалификацията на доброволците, както и приноса на този вид труд в развитие на сътрудничеството с местните власти при съвместното управление на социални проекти. Проектът съдейства за създаване на благоприятна законова среда за упражняване на доброволен труд и защита от трудова експлоатация. Осъществяването на регионалните обучения, националните конференции, изготвянето на наръчниците и социологическото изследване ще подпомогнат изграждане на активно самосъзнание и инициативност на гражданите, на учащите, безработните или работещите на непълен работен ден и ще подпомогне реализацията им на трудовия пазар и в обществото. Проектът включва повече от 400 преки бенефициенти и над 3000 ползватели на материалите от проекта на територията на България и Югоизточна Европа.

 

Законодателство на България, свързано с доброволния труд

Традиционно в България понятието “доброволна дейност” или “доброволец” се свързва със свободното и безвъзмездно предоставяне на услуги и труд. Съществуващата правна рамка обаче далеч не е развита и съществуват редица проблеми при дефинирането на понятието “доброволна дейност” или "доброволец".

Предоставянето на услуги е свободно и по отношение на него важат общите на норми на гражданското законодателство. Услуги могат да се предоставят безвъзмездно. Трябва да се вземе предвид обстоятелството, че на някои свободни професии, като адвокатската, са наложени нормативни ограничения при предоставянето на безвъзмездни услуги. В Закона за адвокатурата например са посочени изрично лицата, които могат да се ползват от безплатни адвокатски услуги. Адвокатите оказват безплатна правна помощ на материално затруднени лица и лица, които имат право на издръжка. Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки, роднини и на друг юрист.

Когато се предоставя труд съществува специален режим на закрила. Правото на труд е основно човешко право и то се гарантира от Всеобщата декларация за човешките права и свободи (чл.23), Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (чл.6) и Конституцията на Република България (чл.48). За първи път правото на труд се прокламира след Френската революция в Декларацията за правата на човека от 1789 г.

Обществените отношения свързани с предоставянето на труд са предмет на регулиране на трудовото право. Тези обществени отношения биват два вида - трудови правоотношения и отношения непосредствено свързани с трудовите. Трудовите правоотношения възникват при предоставянето на работна сила и полагането на труд. В тях се изразява наемането на работна сила (loctio conductio operarum). Предоставянето на работната сила означава отдаването и на разположение на и в разпореждане на друго лице. Работната сила е неотделима от личността на отделния човек и представлява съвкупността от неговите умствени и физически способности (homo faber). Непосредственото прилагане на работната сила е труд. Характерно за него е именно момента на полагане на труда, а не неговия резултат. Характерно е, че това полагане на труд е труд за другиго и понеже по естеството си работната сила е способност на човешката личност, която е неотделима от нея, то отдаването и под наем поставя и личността в юридическа зависимост от лицето, комуто работната сила е отдадена за използване. Основни права на работниците и служителите са тези на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Именно възмездния характер на полагането на труд е един от основните принципи на българското трудово законодателство.

Основен елемент характеризиращ "доброволната дейност" при предоставянето и, като непосредственото прилагане на работна сила е нейната безвъзмездност. В настоящия момент липсва нормативна уредба, която да регулира доброволното и безвъзмездно предоставяне на труд. В българското законодателство не съществуват определения за "безвъзмезден труд", както и липсва съответна регламентация на доброволния труд в данъчните, застрахователните и осигурителните правила.

Специфична и твърде разпространена е формата на доброволност при предоставяне на "доброволни вноски", като с това се определя предоставянето на материали, пари и стоки но не и усилия, изразяващи се в услуги и труд. Като например в Правилника за Устройството и дейността на училищните настоятелства, Наредба №12 за кръводаряването и кръвопреливането.

Липсата на определени правни механизми за регулиране на "доброволните дейности" намира своето основание и в обстоятелството, че доброволни дейности в своя чист вид до началото на демократичните преобразувания не са били извършвани. Извършването на доброволен труд е било свързано преди всичко с дейности възлагани от държавни органи и организации, с цел подпомагане на осъществяването на държавните функции. Само в някои случаи е допускано извършване на доброволна дейност на частни, макар и с обществено значение дейности. В действащото законодателство доброволното осъществяване на обществени функции е подробно определено в Закона за противопожарната охрана от 1979 г., където на доброволните противопожарни отряди са възложени контролни и административни функции.

С Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи към постоянната комисия се създават Научно-координационен съвет и експертни съвети към него, като специализирани нещатни доброволни органи за подпомагане на дейността и по превантивната и научноизследователската работа при защита на населението и националното стопанство, за оценка на обстановката при възникване на бедствия, аварии и катастрофи и за определяне на способите и средствата за ликвидиране на последствията от тях.

В Закона за закрила на детето сред основните принципи на закрила на детето е въведено и насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето, както и подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация. По този начин се въвеждат професионални критерии за оценка на доброволната дейност по закрила на децата.

В Закона за Физическото възпитание и спорта, училищата осигуряват условия за продължаване на спортните занимания след завършване на задължителното обучение по физическо възпитание. Извънкласната спортна дейност с учениците е доброволна и се организира от директора на училището под ръководството на професионално подготвени учители и треньори. Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност с учениците е доброволна и се организира от училищните спортни клубове, училищните настоятелства и ученическите спортни школи.

Понятието “доброволни начала” се среща в Закона за българската академия на науките, където “за координацията и интеграцията на дейността на самостоятелните научни звена на БАН в определени области може да се формира Съвет на директорите на доброволни начала на принципа на общата заинтересованост.”. Същото понятие се среща и в Постановление 46 на Министерския съвет от 1989г. за създаване на Фонд “Милосърдие” - “Средствата по Фонда се набират от: ... организиране на концерти, изложби и други културни прояви, с участие на изтъкнати изпълнители на доброволни начала ...”.

В Устройствения Правилник на Министерския съвет и неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 25 ноември 1999 г. (приложение № 1), обн., ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г. се дава възможност Министърът на държавната администрация да може да привлича към своя политически кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените от него задачи на доброволен принцип, без заплащане или възнаграждение.

Разпоредби относно доброволната природозащитна и младежка дейност се съдържат в редица отменени нормативни актове като Правилник за приложение на Закона за защита на природата, където към комитетите за защита на природната среда със съдействието на съответните комитети на Отечествения фронт, на Българския туристически съюз и другите обществени организации се изграждат доброволни отряди от природозащитници. Членовете им се набират на обществени начала от организациите на ДКМС, ОФ, БТС и БЛРС. Също в Постановление № 70 на Министерския съвет от 18 декември 1980 г. се разглеждат условията за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта чрез "доброволни трудови акции". Разпространена форма е възлагане извършването на обществени функции на доброволни начала, като пример за това е и Указа за доброволните отряди на трудещите се.

В българското законодателство съществуват множество термини, които могат да бъдат посочени като близки на понятието “доброволна дейност”. Така например съществува термина “доброволен труд”, който се среща в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Понятието е употребено по-скоро като синоним на поправителен труд. Текстът на закона гласи, че глобата като санкция може да бъде заменена от кмета по искане на нарушителя с полагането на“доброволен труд” в рамките на определен брой часове. “Доброволен труд” се полага от граждани и във връзка с организирането на различи мероприятия за благоустройството на сградите, хигиенизирането им и т. н. Инструкция 282/1976г. В Примерен правилник за вътрешния ред в жилищните сгради/1979г. е предвидено, че ако този “доброволен труд” не бъде положен от живеещите в сградите (от кооператорите в ЖСК), от техни близки - тези, които не могат да участват трябва да предоставят определени парични суми за покриването на разходите по труда. В Закона за общинската собственост и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се определя като общинско, това имущество, което е придобито “с полагането на доброволен труд и средства от населението”.

Най-подробна нормативна уредба относно младежкия доброволен труд съществуваше в Наредбата за организацията на младежкия бригадирски труд, отменена с § 1, т. 25 от Постановление № 50 на Министерския съвет от 27 март 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 27 от 5 април 1991 г. Тази наредба уреждаше взаимоотношенията между комсомолските комитети и органите на Министерството на народната просвета (МНП), които организират младежкия бригадирски труд, от една страна, и социалистическите организации, които ползуват младежки бригадирски труд (наричани по-нататък "социалистически организации"), от друга, с оглед усъвършенствуване на организацията и създаване условия за по-правилно използуване на младежкия бригадирски труд.

Младежкият бригадирски труд представляваше форма за включване на учащата се младеж в общественополезен труд за решаване на важни социални и икономически задачи на обществото с цел комунистическото й възпитание. Той се ръководи и организира от Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Младежкият бригадирски труд се организираше и планираше на договорна основа съгласно принципите на доброволното участие, на материалната и моралната заинтересуваност и отговорност на бригадирите и социалистическите организации, за крайните резултати и съчетаване на личните и колективните с обществените интереси. Учениците и студентите полагаха младежки бригадирски труд при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.

Понятието “доброволец” се използва като терминология във връзка с различни документи, свързани с военната служба и обезщетения на ветераните от войните. “Доброволец” е противопоставимо на “военнослужещ” (т. е. лице на редовна военна служба). Постановление № 67 на Министерския съвет от 22 април 1992 г. за финансиране участието на Република България в силите на ООН в Камбоджа и трудовоправното положение на военнослужещите от военния контингент "Чл. 2. Военнослужещите от военния контингент се набират от доброволци офицери, свръхсрочнослужещи и войници на действителна военна служба и от запаса." Министерството на отбраната сключва с доброволците договор за срока на службата във военния контингент и за условията на протичането и. В Закона за Министерството на вътрешните работи: “В изпълнение на задачите си националната полиция .............привлича граждани, които на доброволни начала да подпомагат за опазване на обществения ред, личното, държавното и кооперативното имущество”. Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР. Организацията на сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на министерството се урежда от министъра на вътрешните работи. Привличането и дейността на доброволните сътрудници се извършват въз основа на: доброволност при привличането, работата и освобождаването; защита при и по повод на сътрудничеството; и запазване в тайна на самоличността и дейността.

В тази връзка приложение намира и термина “нещатен сътрудник” като с Р-211-69 на ВС се определя, че нещатния сътрудник, независимо от това дали работи срещу известно заплащане или безплатно, работи не по силата на трудов договор. Със Закона за опазване на селскостопанското имущество (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 45 от 1984 г.) се дава възможност полската охрана да се състои и от "доброволни сътрудници".

Частично и непълно е решен и въпроса с предоставянето на привилегии и компенсации за усилията на доброволците при осъществяване на дейността им. С приемането на Закона за Българския Червен кръст бе извършена промяна у чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда, като в създадената нова точка 7 бе предвиден допълнителен платен отпуск за участие като доброволец в мероприятия и обучения, организирани от Българския Червен кръст - до 5 работни дни за мероприятия и до 3 работни дни за обучения." Това представлява и едно от малките изключения за намиране на начини за компенсиране на усилията на доброволците. С Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане при определяне на доходите, които се признават за отпускане на социални помощи не се считат приходите от добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации. По този начини се дава възможност за получаване на допълнителни средства от лицата, участвали като доброволци в Отечествената война.

Проблемите свързани с общественото осигуряване на лицата полагащи доброволен труд се разглежда в Указания № ГУ-05-201 от 29 декември 1993 г. относно прилагане на Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, където лицата по чл. 1 от наредбата не подлежат на осигуряване, когато отбиват редовна военна служба или са доброволци в армията, както и когато са на военно-учебен сбор. В тези случаи към декларацията - приложение № 1, се представя и документ от съответното поделение. Следва да се отбележи твърде ограниченото приложно поле на правата за социално и обществено осигуряване.

Проблемите на регулирането на доброволната дейност и доброволците се разглеждат и в някои между държавни спогодби. Пример за това може да бъде Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци, по силата на което и по искане на правителството на Република България правителството на Япония в съответствие с действащите закони и разпоредби в Япония ще предприеме необходимите мерки за изпращането на доброволци в Република България с цел подпомагане на социалното и икономическото развитие на Република България по график, който ще бъде съгласуван отделно между заинтересуваните ведомства на двете правителства. Правителството на Япония съобразно бюджета си ще поеме разходите на японските доброволци за пътуването им между Япония и Република България и дневните им разходи в Република България, както и ще осигури такова оборудване, машини, материали и медикаменти, каквито ще бъдат необходими при изпълняването на техните функции. Правителството на Република България ще предостави безвъзмездно на доброволците следните привилегии и облекчения:

  1. Ще освободи от мита, данъци и какъвто и да е вид такси вноса на оборудване, машини, материали и медикаменти.
  2. Ще освободи от мита, данъци и какъвто и да е вид такси, с изключение на складови, транспортни и други подобни разходи, вноса на личните и домакинските им вещи.
  3. Ще освободи от подоходни данъци и какъвто и да е вид такси превежданите им от чужбина средства за издръжка, такива като дневните им разходи.
  4. Ще им предостави безплатна медицинска помощ през време на техния престой в Република България.
  5. Ще им осигури безплатно жилище с най-необходимото обзавеждане на места, където ще имат възможност да изпълняват възложените им от правителството на Република България функции.
  6. Ще разреши на доброволците да инсталират и използват радио комуникационна апаратура, необходима за изпълнението на техните функции, в съответствие с действащите закони и разпоредби в Република България.
  7. Ще им издаде български документи за самоличност за улесняване на дейността им.

Подобно споразумение съществува и между Правителството на САЩ и Правителството на РБългария, по силата на което се предоставят привилегии на доброволците, членове на Корпуса на мира на САЩ.


Изводи

Основен извод, който може да бъде направен е наличието на вътрешно не хармонизирана правна рамка в българското законодателство относно регулирането на "доброволната дейност" и "доброволците".

Изцяло липсва философия и последователна политика, която да изгради единни критерии и стандарти за осъществяване на доброволната дейност.

Липсва механизъм за компенсиране на усилията на доброволците и възстановяване на сторените от тях разходи, с някои изключения при осъществяването на дейности, представляващи държавни функции.

Липсва и метод за оценяване на предоставения труд и механизми за избягване на злоупотреби с него.

Отсъстват съществени привилегии и облекчения при извършването на "доброволната дейност", както и празнота по отношение на условията и отговорностите при полагане на доброволен труд. Действащото трудово законодателство не регулира и не защитава лицата предоставящи своя труд доброволно и безвъзмездно, което ограничава приложното поле за предоставяне на труд доброволно.

Възлагането на извършването на доброволна дейност не е регламентирано и създава предпоставки за неясно определяне на отговорностите, правата и задълженията на доброволците и лицата, ползващи се от техните услуги.

Съществуващото данъчно законодателство не отчита наличието на предоставяне на труд доброволно и не третира по адекватен начин средствата придобити от доброволците, като компенсация на сторените от тях разходи.

При извършването на здравното, социалното и пенсионното осигуряване не се отчита особеностите на полагания доброволен труд, което създава затруднения при неговото предоставяне.


Понятието доброволен труд съгласно европейското законодателство и съществуващите практики

Правото на доброволна дейност е неразделна част от свободата на изразяване и свободата на събиране и сдружаване, закрепено в Международния пакт за гражданските и политическите права, съответно отразено в Конституцията на Република България. Семантичните основи на думата “доброволно” показват свободен избор на дейност, която едно лице – доброволец, изцяло приема да осъществи.

Понятието за “доброволец” се различава чувствително, поради различно развилите се, исторически и културно, правни традиции. Най-общо като “доброволец” може да се разглежда дееспособно физическо лице (само по изключение на възраст под 18 години), което по собствен свободен избор предоставя своето време за изпълнение на доброволна дейност, без да очаква възнаграждение от облагодетелствалата се от неговата работа организация.

Въз основа на съществуващите множество дефиниции могат да бъдат изведени следните основни елементи на определението за “доброволна дейност”:

1. Ограничено очакване за финансово или друго обезщетение

“Доброволната дейност” не може да бъде разглеждана като напълно алтруистична (безплатна, осъществявана в обществен интерес) дейност, поради елементите на реципрочност в нея. “Доброволната дейност” се различава от платената работа поради обстоятелството, че доброволецът не извършва дейността си с основна цел да получи финансова облага и неговото обезщетение трябва да бъде по-малко от пазарната стойност на работата, която е извършил в полза на облагодетелстваната организация.

Общо правило е, че “доброволеца” следва да бъде обезщетен за всички негови оправдани разходи, извършени по време на доброволната дейност. В различните държави обезщетението може да включва: разходите за транспорт, храна, специално облекло; обучение и доставки, директно свързани с изпълняваната дейност; здравни, пенсионни и граждански застраховки и осигуровки, платени от облагодетелстваната организация (в случай на доброволна дейност, осъществявана на пълно работно време) или от държавата (в случай на доброволна дейност, осъществявана на пълно работно време, но от студент, непълнолетен или безработен).

2. Свободна воля

Решението за изпълнение на “доброволна дейност” не би трябвало да бъде резултат на натиск или възлагане, а по-скоро израз на лична мотивация за изпълнение на доброволните дейности, изискваща съчетаване на опит, способности, и познание (но не и финансови средства) на определено място и в определено време. “Доброволецът” трябва да има възможност свободно да определя целта, началото и края на своята дейност без негативни последствия. Концепцията за “чисто доброволчество” не може да бъде наблюдавана във абсолютно всички отношения. В някои случаи мотивацията на “доброволеца” е комбинирана със съсловни отношения или социални задължения, които обаче не са равнозначни на насилие или поръчка.

3. Обществено полезен характер

Дейностите изпълнявани от “доброволеца” трябва да осигуряват блага на определими трети лица, различни от самия “доброволец” или негови преки роднини или приятели. Това определя разликата между “доброволната дейност” (обект на регулиране и закрила) и дейностите извършвани през свободното време (като например игра на футбол).

Безвъзмездният характер на “доброволната дейност” изисква от “доброволците” да бъдат ангажирани в дейности, които са от полза за цялото или за част от обществото. “Доброволецът” не може да участва в търговски проекти или такива с цел печалба, както и да заема длъжности, които са нормално платени.

4. Организационна форма

Свободното предоставяне на време от “доброволеца” се извършва в две основни форми:

Доброволната дейност е изява на волята на отделната личност и нейните възможности свободно да изпълни действия, с които да помогне на другите и да подпомогне цялостното състояние на обществото. Тази дейност облагодетелства значително както отделни лица, така и обществото (посредством съответните негови структури) и допринася за развитието на социалното доверие и интеграция.

В Конвенцията на Съвета на Европа за подпомагане на международните дългосрочни доброволни дейности на млади хора “доброволна услуга” означава дейност, която е предприета доброволно, без заплащане на доброволците, осигуряваща взаимен неформален обучителен процес за доброволеца и за хората, с които последния работи. Съобразно условията на Програма “Младеж” на Европейската комисия “Европейски доброволчески услуги” означават дейности, които не водят до печалба и са безплатни, създават допълнителна стойност за общините, не водят до заместване или подмяна на работни места и продължават определен период от време.

Познати са четири основни типа “доброволни дейности”, определени на базата на техните цели. Всеки от тези основни типа дейности може да бъде изпълнена, чрез определена система за управление (в рамките на една организация) или без наличието на такава система (спонтанно или по инициатива на отделна личност):

Организираният доброволен труд е:


Бяла книга на Европейската Комисия
Нов тласък за европейската младеж

Въведение

Бялата книга за младежката политика в ЕС напълно съответства на Бялата книга за управлението, изготвена от Комисията и приета през месец юли 2001г. Целта е да се отвори процесът на взимане на решения в Европейския Съюз към хората, които ще засягат тези решения, а това включва и младите хора.
Бялата книга е съставена след задълбочени консултации и социологически изследвания в страните членки на ЕС и Р.България /единствената страна не-член, която се включи в консултациите на всички нива, чрез Национален Младежки Съвет на България/.

Препоръките изложени в Бялата книга ще бъдат ориентир за провеждане на европейската политика по отношение на младежта от ЕС през следващите 10 години. /извадени са текстовете, отнасящи се към доброволния труд/

Данни от проведените консултации:

Доброволната работа – отговор на нуждите на младите хора
Младите хора гледат на доброволната работа, т.е. на всякаква неплатена работа, като на начин за придобиване на умения и опит, които ще могат да развият в професионалния си живот. Според тях обаче, доброволната работа не е заместител на платения труд.

Доброволната работа катализира промените в обществото. Тя осигурява място, където младите се социализират и обществото извлича полза от тези нестопански дейности, които през последните години се търсят все повече и повече. Често се дискутира да се постави цел доброволните дейности да достигнат 30%. В някои държави тези нови форми на участие в обществото добиват популярност, като алтернатива на задължителната военна служба.

Доброволната работа е не само форма на социално участие но и образователен опит. Тя е фактор в социалната интеграция и изключително осезаемо противодействие на предразсъдъците. Тя има потенциал да стане универсална и трябва да бъде достъпна за всички. Поради това тя е образцов отговор на желанията, изразени по време на консултациите за Бялата книга.

Доброволната работа може да се провежда на местно, национално и европейско равнище. На европейско равнище тя играе важна роля в създаването на европейска идентичност и трябва да се използва като ефикасен инструмент за приобщаване, когато се присъединяват нови страни членки на ЕС.

Всичко извършено в тази област в рамките на Съвета на Европа, като част от националните схеми за граждански дейности, в Съвета на министрите в ЕС /там тази тема се обсъжда в момента/, в рамките на програма Младеж на Европейския Съюз или в ООН сочи, че доброволната дейност се развива.

Доброволна социална или екологична година

В Германия федерален закон относно Доброволната Социална Година /Freiwilliges Soziale Jahr-FSL/ дава възможност на младите /16-27 години/ да се занимават с работа на пълен работен ден в социалното осигуряване, социалните грижи или в образователни проекти за период 6-12 месеца. През 1993 г. се внася поправка в закона, която включва в него Доброволната Екологична Година /Freiwilliges Okologisches Jahr – FOJ/. Законът гарантира на младите хора възможността да получават ползи по време на доброволната си работа /напр. семейни издръжки и бонус при кандидатстване в университети/, както и плащането на вноски по социалните им осигуровки от организацията домакин. Законът поставя изричен акцент върху образователната стойност на годината и постановява минимален стандарт за издръжка на доброволеца.
http://www.ijgd.de

Препоръки въз основа на проведените консултации за промени в европейската политика по отношение на доброволния труд:

На национално, регионално и местно равнище:

На европейско равнище:

Свързани текстове:

http://europa.eu.int/comm/education/youth/ywp/index.html

http://www.europarl.eu.int

http://www.ces.eu.int

http://www.youthforum.org

 

Аспекти на доброволния труд

Образование

Доброволният труд обучава и мотивира младите хора като им предлага възможности, които им помагат да дадат най-доброто от своите способности и да развиват своите умения, в полза на себе си и обществото. Давайки им информация, обучавайки младите хора на редица умения, предавайки международният опит, доброволният труд окуражава младите хора да изявяват себе си и да постигат резултати, които засягат техния собствен живот, както и живота на другите в общността. Затова доброволният труд е образователен процес, който дава възможност на младите хора да се реализират пълноценно в нашето общество.

Инвестиция

Подпомагането на доброволческата дейност е инвестиция в индивидуален и обществен аспект.
Доброволческите организации, чрез реализацията на проекти и граждански инициативи, подпомагат израстването на младите хора, създавайки чувство за самодисциплина, активно гражданско самосъзнание и солидарност с маргинализираните групи.
Целенасочената работа с младите хора е условие за създаването на социален капитал в бъдеще.

Реална цена на доброволният труд

Доброволците не са безплатни производители. Доброволческите организации могат да бъдат високо ефективни, но се нуждаят от съответно подпомагане - финансово и методическо за провеждането на обучения, ресурси и професионални съвети.
Повечето доброволчески организации печелят ценна подкрепа от местните общности, които ги смятат за изключително важен компонент от свободното време на младите хора, подпомагат изграждането на активно гражданско самосъзнание и са един от най-успешните методи за превенция на рисково поведение и девиантни нагласи.

Оценяване на доброволния труд

Обществената оценка на доброволният труд дава възможност да бъде количествено измерено времето и уменията придобити, благодарение на доброволния труд като част от неформалното образование.

Социален Принос

Доброволчеството и работата без парично възнаграждение представляват социален принос за човека и средата. Доброволчеството и извършването на работа без заплащане е социален инструмент, който компенсира най-разрушителните ефекти на глобализацията, чрез засилване на културната идентичност и позволявайки на тежестите, възникнали в следствие на социо-икономическите промени да бъдат поделени по-равномерно.


Законодателни препоръки

1. Създаването на ясно законово определение за “доброволната дейност” и “доброволците” е от изключително голямо значение по отношение на:

1.1. Признаването на правния статут на “доброволеца”;

1.2. Осигуряването на законова закрила и привилегии, съответстващи на лицата, наети по трудово правоотношение;

1.3. Разграничаване от другите форми на труд;

1.4. Ограничаване на незаконосъобразните практики, породени от различното тълкуване на доброволния труд;

1.5. По-доброто разбиране на обществото и административните и право-прилагащите органи за доброволния труд, и избягване на злоупотреби с доброволци.

2. Доброволците имат права и съответно задължения спрямо лицата и организациите, с които работят и които са свързани с характера на изпълняваната от тях дейност;

2.1. Примерен списък на правата на доброволеца може да съдържа правото на здравословна и безопасна работна среда, недискриминационно отношение, адекватно застраховане и осигуряване, други привилегии, определени със закона или в писмен договор, обучение, зачитане на правата и други подобни;

2.2. Примерен списък на задълженията на доброволеца може да съдържа задължението да изпълнява своите ангажименти с необходимата грижа, да действа разумно и в рамките на правомощията, които са му възложени, да избягва договарянето сам със себе си и конфликтите на интереси, да съблюдава закона, да зачита правата на поверителност на информацията, да не допуска дискриминация и да не уврежда, и други.

3. Отговорността на “доброволеца” следва да бъде ясно очертана особено за случаите на недобро изпълнение или вреди от злополуки, загуби и увреждания (включително при непредпазливост или умишлени действия, които са извън обхвата на дейността, определена със споразумението за доброволен труд), както и при небрежност в рамките на обхвата на дейността на доброволеца.

4. Принципът на свободата на придвижване следва да бъде специално гарантиран, в случаите когато “доброволци”, които не са граждани на държава – член на ЕС или са без гражданство изпълняват “доброволна дейност” на територията на ЕС или в друга държава, за периода на изпълнение на дейността.

5. Застрахователните и осигурителните закони следва да осигурят правила, които да насърчават “доброволната дейност”.

6. Данъчните закони следва да третират стипендиите на “доброволците”, материалните обезщетения и другите привилегии по възможно най-благоприятен начин.

7. Ефективното регулиране на “доброволната дейност” налага въвеждането на ограничения в свободата на “доброволците” да избират организациите, на които ще предоставят труда си. В този смисъл изпълнението на формална “доброволна дейност”, която се ползва с определен правен статут, обикновено се ограничава до организации, които имат алтруистични или подобни цели.

8. Необходимо е ясно определяне на организациите, на които ще може да се предоставя доброволно труд, техните права, задължения и отговорност.

9. Многобройни и многообразни са дейностите, които се осъществяват от “доброволци” и много от тези дейности не се нуждаят от специално регулиране, като законът ясно трябва да посочва дейностите подлежащи на правно регулиране.

Намирането на правен механизъм за регулиране на договорните отношения свързани с предоставянето на доброволен труд е полезно за постигане на взаимно приемливи споразумения. Писменото споразумение, наред с неговото необходимо съдържание, следва да съдържа изчерпателно изброяване на основанията за неговото прекратяване.


Допълнителни препоръки

Допълнителни препоръки, направени от участниците в обученията “Доброволният труд – обществена оценка и роля в изграждане на социалната среда”, проведени от Фондация Общество и Информация в гр. Кюстендил, гр. Велико Търново, гр. Кърджали, гр. Бургас, гр. Варна и гр. Враца:

  1. Доброволната дейност и доброволният труд да бъдат правно регламентирани.

  2. Да се дефинира статута на доброволеца.
  3. Правната рамка да позиционира социалните, финансовите, трудово-правните аспекти, с цел недопускане на експлоатация и недобросъвестно използване на доброволния труд от трети лица.

  4. Доброволният труд при определени условия да се зачита за неформално образование.
  5. Да се създаде възможност при определени условия полагането на доброволен труд да се зачита за трудов стаж /напр. ако доброволецът желае, да има възможност да заплати социалните си осигуровки за времето, през което е полагал доброволен труд, така че това време да му бъде признато за трудов стаж, по начина по който казусът е решен с висшето образование/.
  6. Да се създаде възможност за регламентирано заплащане на ежедневните разходи на доброволци, които полагат доброволен труд над определен брой часове на седмица /напр. джобни пари, храна, разходи за квартира и пр./.

  7. Да се остойностява и включва към брутния вътрешен продукт на страната правно регламентираният доброволен труд, така че той да получи не само обществено, правно, но и икономическо признание.

  8. Доброволният труд на лица в неравностойно положение /инвалиди, сираци и т.н/ да се има в предвид като бонус за други техни осигурителни, пенсионни или трудови отношения в бъдеще.
  9. Да се направи ясно разграничаване между безвъзмездния труд /който често е принудителен/ и доброволния труд /който се осъществява по волята на доброволеца/.

  10. В определени случаи доброволния труд да се зачита за алтернативна военна служба.
  11. Да се създадат условия за регламентирано прилагане на възможността за полагане на доброволен труд като мярка срещу социалната изолация за определена възрастова категория лица.

  12. Положеният доброволен труд в конкретна сфера да се зачита за професионална практика при кандидатстване за работа.
  13. Да се сертифицира доброволния труд на лицата и да се създадат отличителни знаци за това.
  14. Да се създадат условия държавните и общински институции да наемат с предимство хора, които са полагали доброволен труд определен период от време.
  15. Да се изгради база данни за доброволците и проекти свързани с доброволния труд на регионално и национално ниво.
  16. Да се сертифицират организациите, посрещащи доброволци, така че да са осигурени нормални условия за работа на доброволеца в съответствие със съществуващото законодателство.

  17. Да се изгради национална политика за популяризиране на доброволния труд.

  18. Да се създадат национални програми за подкрепа на полагането на доброволен труд и на организации, които създават условия за полагането му.