Цели І Проекти І Източници на финансиране І Структура І Партньори І Публикации І За контакти

НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОБРОВОЛНИЯ ТРУД – ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕХ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Росица Стелиянова


В настоящия момент доброволният труд не е изрично регламентиран от българското законодателство като категория труд даваща право на социално осигуряване за стаж, общо заболяване или старост. Така също не е регламентиран и като трудов стаж или опит. Неминуемо, обаче доброволният труд е съществувал и е заемал различни форми през годините на развитие на гражданското общество в България – например доброволен е трудът на децата, помагащи на своите родители в селскостопанската работа или в работилницата в периода 1900 – 1945г., когато икономиката на страната се характеризира с развитие на занаятчийството до постепенното му преминаване в фабричния начен на производство и развитието на големите земеделски стопанства, обработвани ръчно или чрез изпалзването на животинска тяга. Доброволен е трудът на по-силните ученици да подготвят по-слабите и изоставащи в учебния материал свои съученици в периода от 1950 – 1998г., когато извън класните занятия оказваха своето влияние върху развитието на подрастващите. В този период в най-пълна степен се използват възможностите на училищата и тяхната материална база за ангажиране на учениците в извънучилищни занимания, т.н. неформално образование. По своята същност доброволния труд може да бъде разглеждан и в контекста на неформалното образование. Сам по себе си доброволният труд предоставя възможност за самообучение и придобиване на опит в определена дейност. И въпреки, че в България не е регламентиран доброволният труд, много млади хора, а вече и хора с придобит трудов стаж отделят място при подготовка на автобиографиите си при кандидатстване за работа на различни мероприятия, в които са участвали – семинари, обучителни курсове, работни групи.

Преди няколко месеца Европейската комисия уеднакви модела за автобиография за страните членки и отдели място в него именно за неформалното образование и доброволния труд. Тяхното място все повече се утвърждават на пазара на труда, като даващи най-много информация за лицето, което кандидатства за определена длъжност. Работодателите все повече обръщат внимание на извън училищните форми на образование и на участието на кандидата в доброволни дейности. Идеята на Европейската комисия е чрез уеднаквения модел и повечето изисквания информация да улесни мобилността на хората в рамките на евросъюза. Новата автобиография е съобразена изцяло с електронната система за търсене на работа на Европейските служби по заетостта. Какво е новото в уеднаквената за ЕС автобиография – това са точките “Социални умения и компетенции”: изискваща информация относно съвместното съжителство с други хора в мултикултурно обкръжение, в ситуации, в които комуникацията и екипната работа са от съществено значение, като спорта, взаимопомощ в семейството и т.н.; “Организационни умения и компетенции”: включва координация и управление на хора, проекти и бюджети в професионалната среда на доброволни начала, например в областта на културата; “Технически умения и компетенции”: работа с компютри, със специфично оборудване или софтуер, машини и т.н.; “Артистични умения и компетенции”: музикални, писмени, дизайнерски и т.н.

Каква информация дава подобно описание на работодателите:

  1. Участието в кражоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н казват на вашия работодател, че вие сте творчески личности, които при определи задачи, могат да проявят гъвкавост и нестандартно мислене, което би се оказало ценно за фирмата;
  2. Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални футболни отбори – показват, че вие сте социална личност, контактна и можете да работите в екип;
  3. Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение, като организиране на различни мероприятия за колектива са изява на организаторски и ръководни способности;
  4. Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствената позиция и даване на публичност.

- към началото -

Много примери могат да се направят, но в основата стои именно неформалното образование и доброволния труд. Те в повече случаи определят впечатлението на работодателя за кандидата за работа. Придобиването на умения и опит извън трудовия процес и училищната скамейка подготвят младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото понякога класическото образование. Прави впечатление при подготовката на учебните програми малкото и почти липсващите часове на практика. Практическите занятия, под формата на доброволен труд и днес съществуват в професионалните училища като техникумите по туризъм, механизация, електроника и т.н. Включвайки се в часовете по практически занятия, учениците полагат доброволен труд за своето училище, което в последствие реализира прокукта на техния труд на стоковия пазар, но това не означава, че ги експлоатира, напротив, училището им дава практическа подготовка за пазара на труда. Тази форма на доброволен труд включена в учебните програми е позната в целия свят. За съжаление, трудовото обучение и практическите занятия са залегнали предимно в основното и средното образование, доколкото липсват при висшето, с изключение на професии с изключително практическа насоченост, като лесовъдство, стоматология и т.н.

Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация обаче непрекъснато нараства, както и безплатното стажуване в адвокатски кантори, счетоводни къщи и др. Младите хора правилно разбират вече необходимостта от практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Общо взето може да се каже, че тенденцията е насочена към самоубочението с цел хем да работиш срещи висока цена, хем да ти харесва работата.

Предвид изложеното Агенцията по заетостта, като администрираща активните мерки спрямо трудовия пазар също е отделила определени мерки касаещи изцяло младежката безработица и нейната превенция. Тези мерки са свързани именно с неформалното образование.

Агенцията по заетостта е изготвила програма за насърчаване на заетостта сред младите хора по т.н. мярка “За безработни младежи” на основание чл.34 и сл. от ЗНЗ. Тази мярка е насочена към работодатели, които наемат на работа безработни младежи до 29-годишна възраст за срок не по-малък от 12 месеца с висше образование и до 24-годишна възраст за лица със средно и по-ниско образование, като на тези работодатели се предоставят средства в размер на минималната месечна работна заплата от Фонд “Професионална квалификация и безработица”. За целта Агенцията, съвместно с други институции и организации изпълнява програми за обучение на младежи и дава безплатни психологически консултации за това как да се държим на интервю, как да се мотивираме да търсим подходяща работа и какво трябва да направим, за да подобрим пазарната си трудова цена. Прилагат се и се разработват и програми за ограмотяване на младежи напуснали училище или изостанали и неможещи поради това да си намерят работа.

Благодарение на тези мерки през 2001г. На работа са постъпили 3609 младежи, които се явават с 16,8% повече от тези за 2000г. Тези програми се оказват една наистина добра възможност за младите хора, които поради липсата на професионален опит са останали без работа. Най-висок дял сред заетите младежи за периода, общо 72,6% са тези със средно специално образование, средно общо или завършилите СПТУ. Най-нисък е процента на завършилите полувисше образование общо 2,7%. От изложените данни става ясно, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден на младежите със изцяло теоритична подготовка.

- към началото -

В момента все още не е приключил и австрийско-българския проект “Оказване на помощ при повишаване на професионалната квалификация на младежи в България”. Проектът се развива в рамките на ползотворното сътрудничество между Р България и Р Австрия. Партньор от австрийска страна е Австрийският институт за Източна и Югоизточна Европа. Проектът се реализира в Казанлък, Велико Търново и Монтана чрез бюрата по труда. След анализ на състоянието на труда и потребностите от квалифицирана работна сила се разработиха учебни планове по специалностите “помощник шивач” и “помощник готвач”. Така в Казанлък се обучиха 10 помощник готвачи и 10 помощник шивачи, във Велико Търново 20 помощник шивачи, а в Монтана - 10 помощник готвачи и 10 помощник шивачи. Учебната програма включваше 3 месеца теоритична подготовка и 3 месеца стаж при работодател. След завършване на курса над 70% от младежите успяха веднага да започнат работа. Например във Велико Търново 15 младежи постъпиха на работа като шивачи, в Казанлък – 5 шивачи и 5 готвачи, а в Монтана 8 шивачи и 4 готвачи.

По представените програми голяма заслуга имат общините за реализацията на определени проекти. До голяма степен те сами инициират проекти за подпомагане трудовата адаптация на младежите, като например в областите с голяма заетост като Кюстендил, Ямбол, Русе и някои др. действат 11 микропроекта насочени към младите хора, като те имат за цел икономическа и социална интеграция на безработнви младежи, чрез осигуряване на професионално обучение и заетост.

През 2001г. Общо 16 471 лица са завършили курсове предлагани от бюрата по труда за начална професионална квалификация и за допълнителна квалификация, като от тях 3 834 са младежи до 24г. За месец юни регистрираните безработни лица до 29 години включително са общо 196 887, като процентът на вишистите е едва 0, 05%.

С присъединяването ни към ЕС все повече се налага нуждата от подобряване на качеството на системите за образование и обучение, включително осигуряване на подходящо професионално ориентиране в контекста на “учение през целия живот”, като се осъвременят системите за чиракуване и обучение на работното място, с цел отговаряне на насока 4 от Директивите за заетост на Европейската комисия.

През 2001г. Беше разработен Национален доклад за учението през целия живот на основата на меморандума на Европейската комисия за учението през целия живот. С този документ България се присъедини към общоевропейския дебат върху необходимостта от изготвяне и реализиране на цяла стратегия за неформалното образование и доброволния труд с цел актуализиране и осъвършенстване на учебното съдържание с включване към учебните програми, ключови знания и умения от различни професионални направления. Всичко това се прави за създаването на възможности за младите хора да се включат на съвременния пазар на труда и да имат възможност за по-нататъшно обучение в контекста на обучение през целия живот. За съжаление все още работодателите не осъзнават нуждата от обучение и повишаване на квалификацията на своите служители.

Важно е да се отбележи, че предоставянето на повече възможности за ангжажиране в извънкласни форми на обучение и полагането на доброволен труд и тяхното регламентиране може да допринесе за повишаване уменията и самочувствието на младите хора с перспектива, след приемането ни в Европейския съюз да имаме мотивирани и професионално ориентирани конкурентни млади хора на общоевропейския трудов пазар.

- към началото -