Цели І Проекти І Източници на финансиране І Структура І Партньори І Публикации І За контакти

Доброволният труд като фактор в измерването на устойчивото развитие и икономическия прогрес

Рая Каназирева,
Финансов експерт, Фондация Общество и Информация


Основни точки

  • Брутен Вътрешен Продукт (БВП)
  • Пропуски и недостатъци на БВП
  • Доброволният труд – фактор в измерването на благополучието
  • Мярка за икономически прогрес и развитие или Действителен индекс на прогреса (ДИП)
  • ДИП срещу БВП: Защо е нужен нов индекс?
  • Какво измерва ДИП?
  • Безработицата и икономическият растеж Холандия – по-малко работа и повече работни места
  • Доброволният сектор
  • Примерът на Великобритания
  • Заключение

БВП: Отправна точка - дефиниция

Брутният вътрешен продукт е общата пазарна стойност на всички стоки и услуги произведени в рамките на националното стопанство и с национални ресурси.

- към началото -

Измерване:

  1. Разходен метод сумира изхарченото за продукти и услуги произведени през годината.
    БВП = Разходите на домакинствата за продукти и услуги + Брутните частни национални инвестиции + Правителствените (бюджетни) разходи , консумация и инвестиции + Нетния износ на стоки и услуги
  2. Метод 'Цена и доход от ресурсите' БВП се изчислява сумирайки потока от направени разходи и дохода генериран:
    БВП = Компенсация на работещите + машини, земя и други материални активи + наеми, корпоративни печалби и плащания на лихва + индиректни данъци като ДДС, които увеличават цената на продукта за крайния потребител + амортизация + корекция от БНП към БВП

Какво изключва БВП:

  1. финансови транзакции
  2. трансфери на доходи като социални осигуровки и социални помощи
  3. доброволен труд: за обществени и индивидуални ползи като доброволно почистване на обществени площи или домакински труд, както и труд положен за отглеждане на дете
  4. междинни продукти използвани за производството на крайния продукт - изключват се , взима се само добавената стойност

Защо БВП е несъвършена мярка за националното производство

  • БВП изключва не-пазарната продукция като производствата на домакинствата, които са собствено ползване, като например косенето на тревата в двора, готвенето или боядисването на къщата.
  • БВП изключва сивата икономика, която представлява неотчетени бартерни и транзакции с пари в брой, които се състоят извън нормалните пазарни канали. Както легални, така и незаконни дейности протичат в сивата икономика.
  • БВП не отчита полезността от свободното време на хората, както и човешката стойност за произвеждането на стоки и услуги. Например, две държави могат да имат еднакъв БВП на човек от населението, но в държава 1 това да се постига с работна седмица от 30 часа, а гражданите на страна 2 да работят средно по 50 часа на седмица. Очевидно, гражданите на двете държави не са еднакво заможни и с еднакво благосъстояние, тъй като хората от страна 1 имат повече свободно време.
  • БВП не отчита разликите в качеството на продуктите през времето.
  • БВП не отчита вредните странични ефекти от производството, които намаляват качеството ни на живот, като замърсяването на околната среда например.
  • Понятието 'полезност' на дадена стока или услуга е субективно и не подлежи на количествено измерване.

Обществени блага (Public Goods):

Обществени са благата, които се употребяват общо от населението, а придобиването им не се осъществява чрез пазара, а се осигурява от държавата, за сметка на бюджетни разходи. Към обществените блага се отнасят осигуряването на отбраната и вътрешния ред на страната, противопожарната защита, обществената телевизия, общественото образование и здравеопазване... Използването на обществените блага не е свързано с избора и потребителските желания на отделния индивид, а се използват от всеки индивид доколкото се използват от обществото като цяло.

- към началото -

Доброволният труд: като фактор в измерването на благополучието – ДИП срещу БВП

Ще покажем, че БВП е действително прекалено неточен индекс, тъй като той не успява да се представи като индикатор на човешкото благосъстояние. Няма по-опасна илюзия в обществото ни от уеднаквяването на понятията ‘икономически растеж’ с ‘благосъстояние и просперитет’. Всички ние сме подвластни на идеята, че ‘повече е по-добре’. Подобрил ли е живота ни т.нар. икономически растеж?

Ние имаме все по-малко свободно време, а броя на бедните и бездомните се увеличава. Дейностите, които деградират качеството ни на живот като престъпността, замърсяването и хазарта, увеличават растежа на икономиката и БВП.

Очевиден недостатък на БВП е игнорирането на неформалната икономика. Докато БВП отчита всичко, за което харчим пари, той не придава стойност на жизнени дейности, които действително допринасят за нашето благосъстояние. Доброволният обществен труд, домакинската работа, както и родителските грижи за децата не се отчитат или оценяват от общоприетите мерки за прогрес, поради простата причина, че не са платени. В Канада, например, тези неплатени дейности добавят $325 милиарда към БВП годишно, които не се отчитат. Тогава защо сме възприели една икономическа отчетност, която не се справя с ефекта от неравенството в доходите на глава от населението, нито с бедността или социалната сплотеност ?

БВП не прави разлика между пари изхарчени за образование и парите изхарчени за почистване след автомобилна катастрофа. Нито отчита неплатения труд на доброволците и в домакинствата, които ако липсваха в действителност биха довели до негативен ефект върху нашето благосъстояние.

БВП не успява да измери намаляването и изчерпването на природните ресурси. Докато се изтребват и се продават застрашени видове животни, БВП расте, а природата бива съсипвана.

Именно от изброените недостатъци на БВП като мярка на истинския просперитет възниква нуждата от нов индикатор, които действително на показва на обществото ни до къде сме стигнали с икономическия прогрес и благосъстояние.

Измерване на истинския прогрес

ДИП – ‘Действителен индекс на прогреса’. Това е индекс развит от неправителствена организация за социални и икономически изследвания в Нова Скотия, Канада. ДИП интегрира 22 социални и икономически индикатора в една мярка на устойчивото развитие. Индексът е развит след многобройни консултации с правителството и различни обществени групи, та че той има практическа стойност за политиката на правителствона в Канада.

Каква приятна изненада! Индикатор, който за отчита просперитета и благосъстоянието като зависими променливи от фактори като защитата на нашите социални активи и околната среда. Неплатеният доброволен труд както и домакинската работа са отчетени! Престъпността, замърсяването на околната среда и инцидентите за отчетени като икономически разходи, а не приходи (както е при БВП). Нарастването на свободното време и по-голямо равенство в обществото водят индекса нагоре. Най-доброто описание на ДИП е ‘икономика на здравия разум, която отговаря на реалностите от нашето ежедневие’

- към началото -

Защо е нужен нов индекс?

Това, което ДИП действително отчита е нашите ценности в обществото. Ако значителни социални и екологични активи не се броят в нашите мерки за прогрес, те получават недостатъчно внимание от политиците.

Текущото уповаване само на статистики за икономически растеж като основна мярка за просперитет и прогрес очевидно подценява важността на социалния и природен капитал, включително богатството на природните ресурси и качеството на околната среда, неплатения доброволен труд, домакинката работа, свободното време, здраве и знания. Утвърдената практика да се използва БВП не успява за улови разликата между дейностите, които допринасят за благосъстоянието ни от тези като престъпността и замърсяването, които причиняват вреда.

Нуждата от по-добри мерки (критерии) за прогрес е разпозната в глобален аспект.

Какво измерва ‘Действителния индекс на прогреса’ — ДИП?

Използването на времето:

  • Икономическата стойност на гражданския и доброволния труд
  • Икономическата стойност на неплатената домакинска работа и грижи за децата
  • Цената на безработицата
  • Стойността на свободното време

 

Природни ресурси:

  • Почвата и селското стопанство
  • Горите
  • Морската среда и риболова
  • Невъзстановими подпочвени ресурси

 

Качество на околната среда:

  • Парникови газове
  • Устойчиви методи за транспорт
  • Екологичен анализ
  • Качество на въздуха и водата
  • Изхабяване на почвата

 

Социоикономика

  • Разпределение на дохода
  • Дълг, външни задължения и движения на капитала
  • Измерване на трайността
  • Съставен индекс за осигуряването на средства за прехрана

 

Социален капитал

  • Здравеопазване
  • Достижения на образованието
  • Цената на престъпността
  • Индекс на човешката свобода

- към началото -

Безработицата и икономическият растеж

Общоприето е да се вярва, че икономическият растеж създава работни места, докато реалността доказва обратното.

  1. Като се унищожават природни ресурси като редки животински видове например, се увеличава безработицата - хората, които са извършвали опустошителната дейност един ден просто остават без работа.
  2. Икономическият растеж е все повече движен от капитала отколкото движен от труда. След края на Втората Световна война се наблюдава огромен икономически растеж, както и устойчиво нарастване на безработицата в развитите страни.
  3. Автоматизацията на труда и търсенето на евтина работна ръка в страните от третия свят са довели до покачване на безработицата в развитите индустриални държави и до експлоатация на детския труд в слабо развитите страни.
  4. Ниската инфлация, която високо се цени в развитите страни е зависима от евтината работна ръка. Всъщност, фаталистичната гледна точка, че глобализацията няма алтернатива е последствие от безспорното приемане на илюзията 'икономически растеж' измерван от БВП.

Холандия: По-малко работа, повече работни места

Вместо да следваме зависимостта между работните места и растежа и да разглеждаме безкритично американския модел, можем да се поучим от примера на някои европейски държави, които създават повече работни места чрез намаляване и преразпределение на съществуващото ‘работно натоварване’. В Холандия например, безработицата е 3.6 %, като същевременно страната поддържа най-малко работни часове годишно от всички високо индустриализирани държави. Почасовата работа е юридически защитена с равни часови надници и пропорционални облаги. Във Франция е въведена 35 часова работна седмица, а в Дания – 5 седмична годишна отпуска.

Съществуват интелигентни стратегии за създаване на работни места, които могат да подобрят благосъстоянието и просперитета, които не са зависими от икономическия растеж. В Швеция например, съществуват много добри възможности за временно напускане на работа по време на отглеждането на деца, които създават нови работни места за нови работници.

Все повече безработни не могат да си намерят работа, докато повечето постоянно работещи увеличават трайно извънредния си труд при наличието на постоянни съкращения на работни места. Неотдавнашно японско изследване сочи, че безработните и извънредно трудещите се страдат от подобни нива на стрес и имат еднакъв брой сърдечни пристъпи.

- към началото -

Доброволният Сектор

Доброволният сектор, който е съставен от регистрирани благотворителни организации, социални организации, неправителствени организации и обществени групи, демонстрира тенденция на променяща се структура на доходите: доходи от дарения намаляват, а спечелените доходи нарастват.

Изследванията показват, че доброволният сектор е главен икономически играч в днешно време. Секторът допринася значително за нивото на живот на отделните нации, но това не е осъзнато все още, за да се измерва в националния икономическия растеж отчитан от БВП. Причината не е в това, че доброволният труд е една сравнително евтина опция за бюджета, а по-скоро защото общо-възприетите методи за измерване на нивото на живот, което в момента официално се отчита като БВП на глава от населението.

Примерът на Великобритания в измерването на прогреса включвайки доброволния сектор

  • Доброволният труд създава работни места!
  • 85,000 нови работни места са създадени от доброволния сектор във Великобритания

Новите изследвания на Националния съвет на доброволните организации на Великобритания (НСДО) показват, че доброволният сектор е създал 85,000 нови работни места през последните пет години. За сектора работят 2% от всички работещи във Великобритания, повече от заетите в пощите и далекосъобщенията, допринасяйки 5.4 милиарда лири към БВП.

Преди около тридесет години Роберт Кенеди е казал:

“БВП отчита всичко...с изключение на това, което прави живота смислен...прекалено дълго сме изоставяли усъвършенстването на обществото и обществените ценности заради натрупването на материални неща”.

Наскоро 400 водещи икономисти, включително Нобелови лауреати съвместно заявиха:“След като БВП отчита само количеството на пазарната активност, без да взима предвид социалните и екологичните последствия, той е едновременно неадекватен и подвеждащ за измерването на истинския просперитет.

Политиците, икономистите, медиите и международните институции трябва да престанат да използват БВП като измерител на прогреса и публично да посочат неговите недостатъци. Спешно е необходимо въвеждането на нови индикатори за прогреса, които да се използват в обществото. Въвеждането на ДИП е важна крачка в тази посока.”

 

За повече информация относно ДИП (Genuine Progress Index GIP) виж: www.gpiatlantic.org

- към началото -